Орални бактерии и рак

Fusobacterium nucleatum се свързва с колоректален рак/рак на дебелото черво. На него се преписва способността за стимулиране разтежа на раковите клетки в дебелото черво.
Porphyromonas gingivalis се свързва с плоскоклетъчния карцином – Oral squamous cell carcinoma, Orodigestive canser и ракът на панкреаса.
Определени имуно-поривни механизми определящи се от P. gingivalis играят последователна роля в развитието на рака. Инвазията на епителните клетки с P. gingivalis подтиска апоптозата и стимулира клетъчната пролиферация посредством потискане на туморния прекурсор р53. P. gingivalis се свързва и с подтискане функцията на сигнализиращите цитокини и Т-клетките.
P. gingivalis е уникален сред пародонтопатогените и възможно и сред останалите бактериални видове посредством излъчването на ензима пептидил-аргигин деиминаза (peptydil-arginine deiminase), който превръща аминокиселината аргинин в аминокиселината цитрулин. Това е така наречената протеинова цитрулинизация, която нормално съществува в редица физиологични процеси. Нерегулираната цитрунизация на протеините посредством микробните ензими довежда до драматична промяна на протеиновата структура и функция, което довежда до отклонения в хомеостазата и неадекватни реакции на имунната система (авто антитела). Например цитрулинизацията на Carboxy-terminal arginine от епидермалния разтежен фактор ( EGF) довежда до потискане на биологичната му активност, проявяваща се в увреждане на пролиферация и миграция на фибробластите. Този процес не отнема изцяло функцията на EGF , но тъй като EGF играе изключително важна роля в зарастването на раните и тъканната регенерация, неговата деактивация може да доведе до бавно зарастване на пародонталните тъкани и бавно отстраняване на възпалението.
National Institute of Dental and Craniofacial Research
June 17, 2014